Айн Ранд: Биография

rand-oval
През 1917 г. дванадесетгодишната Алиса Розенбаум посреща руската революция. Четиридесет години по-късно, през 1957 г., една безсмъртна американка на име Айн Ранд публикува "Атлас изправи рамене".   Повече

Каквито трябва да бъдем

Манифест на обществото "Айн Ранд" в България

Живеем в болно време. Добродетелите ни, ценностите ни, моралът ни, са разпилени и безмълвни. И ще останат такива, ако не им дадем интелектуален израз. Ако не предложим на мислещите хора на България личните си познания, личния си интелект, личното си време и личните си действия, за да не загубят те окончателно надеждата, че могат да живеят достойно в собствената си страна.   Целият текст

Същност на обективизма

Публикувано от Калин Манолов

Индивидуализмът и правата, върховенството на закона и ограниченото управление, продуктивността и свободните пазари – това са някои от принципите, които Айн Ранд доразви със своите идеи за разума, рационалния личен интерес и човеколюбието и по този начин направи от индивидуализма изцяло интегрирана философска система, която нарече „обективизъм”.
Обективизмът на Айн Ранд е тясно свързан с епистемологията на Аристотел - изхожда от наличието на една обективна реалност, съществуваща независимо и извън нашето собствено съзнание или ограничено субективно възприятие. Тази обективна действителност разумът може да разпознае само посредством правилно избрани и правилно приложени за целта методи – главно чрез наблюдение и чрез механизмите на логиката.
Оттук и в етиката, според Ранд, главна добродетел става рационалността. Т.е. съзнателното приложение на разума за постигане на най-висшата ценност – “проумяването на универсалния и уникален смисъл на човешкия живот и опазването на неприкосновеността му“.
Според Ранд Свободата и неприкосновената ценност на живота на всеки индивид са метафизични величини, изначални дадености в натурата на човека, които го идентифицират като личност и го правят способен да бъде личност. Без тяхната универсална даденост в човешката натура не е възможно да се говори за  всички други добродетели и ценности: «Ценност е онова, което ръководи, мотивира и стимулира развитието на отделната личност.“
В този смисъл обективизмът застъпва и идеята за т. нар. рационален егоизъм. Това означава разумно, продуктивно действие за собствена полза при спазване правата на околните индивиди - правото на живот, свобода и собственост. Тези права са условието за пълноценно и имащо смисъл за индивида и обществото съвместно човешко съществуване. Единствената задача на държавата в това отношение, според Ранд, е да пази тези права, т.е. да предотврати и наказва всички насилствени или административни намеси и ограничения в живота на индивида-гражданин.
Под рационален егоизъм Ранд имa предвид единствено правото на рационално взимане на собствено решение и правене на личен рационален избор. Последното включва максималното отделяне от групово влияние, така че индивидът да добие най-ясна представа за собствената си личност, способности, екзистенциални цели.
Освен като привърженик на правовата държава, по дефиницията на обективизма си Ранд се явява и последователна защитничка на Laissez-faire капитализма.

Обективизмът накратко

  • Обективизмът е философско движение; понеже политиката е дял от философията, обективизмът се застъпва за капитализма от типа laissez-faire – като последствие и основно практическо приложение на неговите фундаментални философски принципи.
  • Философията дефинира и оценява характера на една социална система. В съответствие с четирите дяла на философията, четирите основни крайъгълни камъка на капитализма са:
    1. метафизика – нуждите на човешката природа и оцеляване
    2. епистемология– разумът,
    3. етика – индивидуалните права= егоизъм,
    4. политика – свободата=капитализъм.
  • Политиката се основава на метафизиката, епистемологията и етиката – т.е на теорията за природата на човека и взаимотношенията на човека с битието. Само на такава основа може да бъде формулирана и реализирана в практиката последователна политическа теория.
  • Обективистите са радикали за капитализъм; те се борят за тази философска база, която капитализмът не притежаваше и без която е обречен на гибел.
  • Капитализмът е не само “практичната”, но и единствената морална система в историята.
  • Икономическите аргументи в защита на капитаилзма трябва да бъдат основани на моралната идея, че индивидът е в правото си да служи на своето собствено добро. Една убедителна визия за общество, основано на индивидуализма, може да бъде постигната единствено чрез трансформиране на борбата за свобода в морална защита на капитализма.
  • Ранд интегрира:
    1. методологическия индивидуализъм - принципът, според който икономическите явления произтичат от актовете на обмен между индивидите
    2. и
    3. политическия индивидуализъм - принципът, според който индивидите имат права по силата на своята природа, а не по силата на правителствен декрет
    4. в
    5. етически индивидуализъм - принципът, че е правилно за един индивид да счита собствения си живот за абсолютна ценност и да действа с оглед достигане на собственото си щастие и

    6. когнитивен индивидуализъм – принципът, че разумът е способност на индивида, поради което той трябва да е свободен да действа според собствената си независима преценка.
    7. Егоизмът е необходим елемент на индивидуализма; това е принципът, че човек трябва да счита себе си за най-голямата ценност и да действа поради собствения си интерес. Защитата на егоизма е най-важният принос на Айн Ранд към каузата на свободата.
    8. Основната сила на анализа на Айн Ранд се състои в нейното отхвърляне на алтруизма, който е цялостен пакет от доктрини, включващ и колективизма,
    9. Етиката на алтруизма тръгва от желанието за бягство от рационалното мислене и за контрол върху хората, които са избрали да мислят по различен начин. Традиционната етика на отказа, саможертвата и подчинението са израз на завист, а не на идеализъм.
    10. Ранд предложи морална и политическа философия, която акцентира върху ефикасността и абсолютизма на разума на човека, и установи връзка между разума и свободата. Така тя не просто даде на капитализма здрава интелектуална основа; тя го направи привлекателен и за хората на умствения труд; хората, които ценят разума и поставят под съмнение авторитета и традицията.
    11. Индивидуализмът и правата, върховенството на закона и ограниченото управление, продуктивността и свободните пазари – това са някои от принципите, които Айн Ранд доразви със своите идеи за разума, рационалния личен интерес и човеколюбието и по този начин направи от индивидуализма изцяло интегрирана философска система, която нарече „обективизъм”.
    12. Творчеството и философията на Ранд са революция срещу компромиса.

Светът на Айн Ранд

Публикувано от Калин Манолов

  • Ранд не одобрява тенденциите в политиката, икономиката, отношението към секса и жените, бизнеса, изкуството и религията на американското общество по времето, в което живее. Сама казва, че с творчеството си предизвиква културните традиции на последните 2500 години. И говори напълно сериозно.
  • Тя вярва, че обществените тенденции се определят от идеите. Именно идеите създават и разрушават обществените системи. Следователно трябва да се защитават и разпространяват правилните идеи, правилната философия. Бедите на съвременния свят, включително и разрухата на капитализма, са причинени от алтруистичната, колективистична философия.
  • Ранд обобщава своите възгледи по следния начин: “Моята философия, накратко, е концепцията за човека като героично същество, с неговото собствено щастие като морален смисъл на живота му, с продуктивното постижение като неговата най-благородна дейност, и разума като неговото съвършенство
  • Това е систематична философия за разума и свободата.На конференция, организирана от Рандом Хауз във връзка с публикуването на “ Атлас изправи рамене”, Айн Ранд е помолена да представи същността на своята философия, докато стои на един крак. Отговорът й е:
Метафизика: Обективната реалност
Епистемология: Разум
Етика: Егоизъм
Политика: Капитализъм ”

Метафизика: Обективната реалност

  • Със своята философия Ранд даде на хората цялостен, последователен и рационален възглед към живота, който започва с аксиомата, че съществуващото съществува. Тоест, обективната реалност съществува независимо от нашите възприятия, емоции, чувства, желания, страхове. Според обективизма разумът е единственото дадено на човека средство за опознаване на действителността, единственото ръководство за действие. Човекът трябва да избира разума дори пред религията.

Епистемология: Разум

  • Разумът според Ранд е инструмент на човешкото познание, способност да се осмислят фактите от действителността. Да се действа разумно, означава да се действа в съответствие с фактите от действителността. Емоциите не са инструмент на познанието. Чувствата не говорят нищо за фактите, те само отчасти са израз на човешката оценка за един или друг факт. Ранд не игнорира напълно емоциите , но призовава хората да се ръководят от разума в своите действия. Ако се ръководи от емоциите си, човек постъпва аморално, обрича се на мъка, неуспех, поражение. И разрушава себе си и другите.

Етика: Егоизъм

  • Своята нова етика самата Ранд нарича “нравствеността на разумния егоизъм”. Основните принципи, на които трябва да основава живота си свободният индивид според Ранд, са: уповаване на самия себе си, честност и почтеност, рационалност и продуктивни усилия. Тя категорично отхвърля алтруизма-нравствена система, според която човек не може да съществува заради самия себе си, и единственото оправдание за съществуването му е да служи на другите хора. Това е нравствената основа на колективизма, на всички диктатури според Ранд. За да се стреми към капитализъм и свобода, на човек му е необходим немистичен, неалтруистичен, рационален естетически канон - нравствено учение, според което човекът не е жертвен агнец, има право да съществува заради самия себе си, и да не принася в жертва себе си на другите, нито да иска подобна жертва от тях. Това е същността на обективистката етика.

Политика: Капитализъм

  • Според обективистката философска школа идеалната политико-икономическа система е капитализма от типа laissez-faire. Според дефиницията на Ранд това е “система, в която хората се отнасят един към друг не като жертви и палачи, не като господари и роби, а като търговци, участници в свободна, доброволна размяна от взаимна изгода. Това е система, в която нито един човек не може да извлича ползи от другите посредством физическо насилие, и никой не може да инициира използването на физическа сила срещу другите”.

ДРУГИ СХВАЩАНИЯ НА АЙН РАНД:

  • Икономиката трябва да бъде отделена от държавата. Правителството трябва да действа само като полицай, който защитава правата на човека; то употребява физическа сила само срещу тези, които инициират употребата на насилие, например срещу престъпници или чужди завоеватели. Функциите на правителството са: армия , полиция, съд. Всичко друго трябва да се остави на частната инициатива - тя със сигурност ще се управлява по-добре.
  • Данъците според Ранд трябва да се плащат доброволно, както и всичко останало. Правителствената лотария например е добър начин да се плащат данъци. Данъците трябва да са нещо като застраховка – доброволни пожертвования за тези правителствени служби, които действително са нужни на хората, и за които те са готови да платят – армията и полицията.
  • Военната служба трябва да бъде доброволна. Ако е задължителна, това е нарушение на едно от основните права на човека - именно на правото на живот. Никой няма право да изпраща някого да воюва и умира заради някой друг. Никоя страна няма право да принуждава хората да й служат.
  • Що се отнася до употребата на сила в международната политика, Ранд категорично е застъпвала становището, че по време на Втората световна война всяка свободна страна е имала право да нахлуе в нацистка Германия, и че всяка свободна страна има моралното право сега (60-те години), да нахлуе в Съветския съюз, Куба, или всяка друга „робска колиба” . Всяка диктатура е извън закона и не може да претендира за каквито и да е права. Под диктатура Ранд разбира всяка страна, която не признава индивидуалните права, и в която правителствата имат пълна и неограничена власт над хората.
  • Религия - Ранд е убедена атеистка. За нея кръстът е символ на идеал, принесен в жертва на не-идеала. Въплътилият идеални добродетели Христос е разпънат заради греховете на другите, и се очаква, че те ще приемат тази му жертва. Принасянето на добродетелта в жертва на порока е възмутително и недопустимо. Ранд например е срещу избора на Рейгън за президент заради противоконституционното му смесване на религия и политика.
  • Ранд не вярва в първородния грях. Това понятие отрича всяка нравственост. Ако човек е виновен по природа, значи е лишен от избор. Ако няма избор, тогава не става дума за нравственост. Нравствеността съществува тогава, когато човекът има свободна воля, и се отнася само до тези човешки действия, които са плод на съзнателен избор.
  • Ранд се отнася резервирано към благотворителността, или най-малкото не я счита за морален дълг. В това да помагаш на другите няма нищо лошо, стига те да са достойни за тази помощ и помощта да е по възможностите ви. Но благотворителността в никакъв случай не е морален дълг и основна добродетел.
  • В романа “ Атлас изправи рамене” има сцена, в която питат един от главните герои кой е най-порочният тип човек. Отговорът му удивлява - той не отговаря “садистът”, или “сексуалния маниак”, или диктаторът” Той отговаря :”Човекът, който няма цел”. Човекът без цел плува по течението, оставяйки се на волята на случайните чувства. Той е способен на всякакво зло, доколкото не контролира собственият си живот. А за да контролираш собствения си живот, ти е нужна конструктивна цел.
  • Човекът, който няма цел, но е принуден да действа, унищожава другите. Голямата цел създава йерархия, подрежда човешките ценности по значимост, спасява човека от безсмислени вътрешни конфликти, позволява му да се наслаждава н а живота в неговата пълнота . Човекът без цел се губи в хаоса. Той не знае какви са неговите ценности. Лишен е от способността да разсъждава. Не може да определи кое е важно за него и кое – не. Следователно безцелно и безпомощно се носи по течението на живота, без да може да се наслаждава на нищо. Той пропилява живота си в търсене на някаква ценност, която никога не открива.
  • Трудът и резултатите от него са най-великата цел на живота. Който постави приятелството и семейството над собствения си творчески труд, е емоционален паразит. Единствено влюбеният в работата си човек може да изпита дълбока романтична любов, тъй като любовта изразява чувството ни на собствено достойнство, най-голямата ценност в характера на мъжа или жената.
  • Любовта - Един от героите на романа “Изворът” произнася знаменателна фраза : “За да кажеш “Аз те обичам”, първо трябва да са научиш да казваш “Аз” . Любовта не е саможертва, а израз на най-дълбоките ви лични потребности и ценности. Човекът, когото обичате, ви е необходим заради вашето собствено щастие. И това е най-голямата похвала и признателност, която можете да му изкажете.