ПРОСПЕРИТЕТЪТ ОБИЧА СВОБОДАТА

ИЛИ КАК АЙН РАНД СНЕМА ВИНАТА ОТ УСПЕЛИТЕ

Искра Ангелова

Статията е публикувана в сп. „Християнство и култура“, април 2008


Не се иска никаква мисъл, знания или последователност, за да разрушаваш; но се искат неуморна мисъл, огромни познания и безкомпромисна последователност, за да постигаш или създаваш. Негативното иска отсъствие (невежество, немощ, ирационалност); позитивното иска присъствие, съществуващо (знание, ефективност, мисъл).


Из „Анатомия на компромиса”, „Капитализмът”, Айн Ранд, МаК и Изток-Запад


Субективна биография


Айн Ранд (Алиса Розенбаум) е руска еврейка, емигрирала в Щатите през 1926 година, когато е била току-що завършила философия, история и кино-сценарий млада писателка. Алиса е изключително надарено дете. След като Октомврийската болшевишка революция национализира собствеността на семейството й и го отпраща в изгнание в Украйна, тя взима всички матури за средно образование за три месеца, както постъпва и с третото си висше образование – киноизкуството – завършва три години за една. Алиса заминава за САЩ под предлог, че ще гостува на роднини в Чикаго, но истинската й цел е да емигрира. След пристигането си тя приема псевдонима, който заимства от марката на пишещата си машина Ремингтон-Ранд, и започва работа като сценарист в Холивудско студио. През 1929 се омъжва за актьора Франк О’Конор и остава с него до смъртта му. Първият й пробив е с пиесата „The night of January sixteenth,“ която има голям успех на Бродуей. Първият й роман „We, the living е публикуван в САЩ през 1936 г., „Изворът“ (1943) обаче я прави известна. Романът и “Atlas shrugged” е вторият бестселър на всички времена в САЩ. Първият е Библията. Книгите и са преведени на 16 езика и са издадени в над 20-милионен тираж.

Тя е философ и се счита за основоположник на индивидуализма и обективизма и поддръжник на капитализма като единствената обществена система, която предоставя на човека свобода на избора и поле за преследване на личните му мечти. На български Ранд е съвместно и грижовно издавана от две издателства, които харесват идеологията й и рискуват собствения си просперитет, правейки го – издателска къща „МаK и издателство „Изток-Запад”. Техните усилия обаче не остават незабелязани – след прочетен откъс от Ранд в телевизионно предаване много зрители се обаждат с питане коя е авторката на изумителния текст и как се казват книгите и. „Изворът“ на Айн Ранд е великолепен роман, чиито читатели непременно споделят: „Тази книга промени живота ми, даде ми надежда, постави всичко по местата му“. Романът въздейства на всеки, който притежава истински талант и почтеността да го следва безкомпромисно, но се чувства обезсърчен от невидимите сили, които сякаш случайно, но непрестанно му пречат. Докато протагонистът в „Изворът“ е човек на изкуството – архитект, другият важен роман на Ранд – „Atlas shrugged – е посветен на предприемачеството. Един от конфликтите, които правят романите на Ранд радикални, е сблъсъкът между посредствеността и таланта. Тя не се свени да изрече гласно една истина, която по принцип се счита за нескромна и „политически некоректна“ – истината, че никой не обича успеха, интелигентността или способностите на другите, че статуквото непременно се съюзява срещу изключенията и прогреса. Но това съвсем не е оправдание за талантливия човек, който има свободата на избора: да следва призванието си или да се пречупи. Обществената система, която му дава най-голяма свобода на действие и зачита правото му да живее и да се развива според собствените си разбирания, е капитализмът. Ранд яростно критикува колективизма и комунизма, като обръща внимание, че те дават лицемерни обещания на некадърността за равни облаги, равни доходи, равни подеяния. „В услуга на обществото“ за нея е нонсенс, тъй като обществото е сбор от отделни индивидуалности. Популистките лозунги от този порядък означават за нея единствено „в услуга на неможещите за сметка на можещите“.

Любопитно е да се отбележи, че макар тя да защитава капитализмa като най-справедливата обществена система, по нейно време той съвсем не действа така. В този смисъл книгите й кореспондират недвусмислено с нашата (българска) съвременна реалност. В романите й управляващите процесите и облагодетелстваните са хищен тип богаташи, които забогатяват и придобиват влияние със сила, с престъпни действия, чрез конформизъм или с политически привилегии – тип, който няма шанс при истинския капитализъм.

Ранд е интересна и с това, че не пише като слаба жена или разгневена феминистка, още по-малко като емигрант-носталгик, който непрестанно сънува руските си няни. Ранд пише като мъж, предприемач, интелектуалец, капиталист. Нейната революция е срещу мистицизма и невежеството, колективизма и популизма, посредствеността и неспособността, слабостта и глупостта, но най-вече – срещу компромиса.


Просперитетът не е нехуманен


Моралните скрупули срещу просперитета се основават на криворазбрана толерантност и жалост към слабостта, невежеството, неспособността и мързела на не-проспериращите. Капитализмът от своя страна е състезание на свободни хора, идеи и стоки. Капитализмът предоставя възможност за напредък, за проспериране, за развитие. Е, да, не на всички. На по-способните. Капитализмът не спира насилствено прогреса, напротив – поощрява го. Докато в някои тоталитарни режими успехът се постигаше чрез вярност към властта, капитализмът не поставя такова условие. Капитализмът остава единствената обществена система, при която „богатството се придобива не с ограбване, а с производство, не със сила, а с търговия, единствената система, която защитава правото на човека над неговия собствен ум, над работата му, живота му, щастието му, над него самия.“

Но тук възниква въпросът за ценностите. Дали оставен сам на себе си – в пълна свобода – човекът би бил нравствен, честен, почтен? И коя е силата, която ще му попречи, ако стане особено вреден за останалите? Ако това е държавата и насилствената й намеса – говорим за тоталитаризъм. Либертарианците пък предлагат обществени договорености-правила, които всички участници в „сделката“ избират, „подписват“ и са длъжни да спазват. Ранд е по-голям идеалист. Тя смята, че способният и талантливият човек по същността си е морален. Защото няма нужда да се огъва, да се продава, да делегира изборите си на някой друг, да корумпира или пък да манипулира – движещата му сила е неговият талант, той е достатъчен и е определящ за действията му. Тя твърди:

„Диктатурата се подхранва от идеологическия хаос на обърканите, деморализираните, цинично гъвкавите, неспособните на съпротива хора. Но капитализмът изисква безкомпромисно поведение. (Разрушението може да бъде извършвано сляпо и несистематично, но съзиданието изисква стриктно придържане към определени принципи.) ...компромисът е несъвместим с морала. В областта на морала компромисът означава да капитулираш пред злото. Не може да има компромис с базисни принципи. Не може да има компромис по въпросите на морала. Не може да има компромис, когато става дума за знанието, за истината, за рационалните убеждения.”

„Капитализмът”

Ранд счита, че талантливият и способният човек по-често е почтен, защото обикновено има безкомпромисна позиция, ангажираност с определени ценности, вярност към определени принципи, дълбоко убеждение, последователност, постоянство, страст, посвещаване на една непоклатима, неопетнена истина. Понеже свободният пазар не изравнява хората по никакъв начин, именно по-способните, талантливите и изобретателните издигат цялото общество на своето по-високо ниво с постиженията и откритията си. На тези умове и тяхното свободно движение човечеството дължи оцеляването и развитието си. Извън патетиката, с която изкуството непременно доукрасява подобни дискусии, Ранд обръща специално внимание на предприемачеството и бизнеса. За нея „бизнесмен“ не е мръсна дума, напротив. Но, разбира се, тя прави голяма разлика между сивата и чистата икономика, между престъпните банди, които си разпределят пая и честния бизнес, който тръгва сам, запретвайки ръкави и се бори за оцеляване, предлагайки по-добър и конкурентноспособен, качествен продукт.

“Ще отговоря на всички въпроси, които ви е страх да ми зададете открито. Искам ли да плащам на моите работници повече, отколкото те ми струват? Не. Искам ли да продавам моя продукт за по-малко, отколкото моите клиенти са готови да ми платят? Не. Искам ли да го продавам на загуба или да го подарявам? Не. Ако считате, че това е лошо, направете с мен каквото пожелаете, по вашите стандарти. Това са моите. Аз си изкарвам собствената прехрана, като всеки честен човек.

Отказвам да се приема виновен за собственото си съществуване и факта, че трябва да работя, за да го подсигурявам. Отказвам да се приема виновен за това, че съм способен да го правя и го правя добре. Отказвам да се приема виновен за това, че го правя по-добре от останалите и че повече хора искат да ми плащат за това, защото моята работа е по-ценна. Отказвам да се извиня за моите способности, отказвам да се извиня за моя успех, отказвам да се извиня за парите си. Лошо ли е това, г-да съдебни заседатели?”

Атлас изправи рамене


Просперитетът не противоречи на християнството


Моралното угризение, което винаги сме изпитвали спрямо христянството и неговите постулати в случаите, когато сме постигали успеха и сме били материално възнаградени за това, не е правилно. Ранд не разбира християнството така. По-слабите, по-неспособните да оцеляват, по-мързеливите, по-нерешителните и по-посредствените представители на човешкия род съвсем не са безпомощни. Тъкмо обратното. Много често в историята сме били свидетели на системи и режими, които подтискат можещите за сметка на некадърните. Колективното невежество буквално екзекутира изключенията си и това съвсем не е нито християнско, нито хуманно. По-надарените и достойни представители на човешкия род, които непременно дърпат цялата му разнебитена общност напред с откритията, идеите и достиженията си, често завършват живота си по особено мрачен начин. Но никой не плаче над гроба им, повечето хора обикновено ги считат за надменни или покварени.

„Той е от хората, към които човек не може да изпита съжаление. Съжалението е прекрасно нещо. Човек изпитва съжаление, когато види смачкана гъсеница. Извисяващо преживяване. Човек може да му се отдаде и да го разпръсне около себе си, все едно, че си отпуска колана. Няма защо да си стяга корема, сърцето или духа, когато е обзет от съжаление. Трябва само да погледне надолу. Толкова е лесно. Когато гледате нагоре, ви заболява вратът. Всеки, когото не сме в състояние да съжалим, е покварен.“

Изворът“

Такова общество, което избира да се движи със скоростта на най-бавната си единица, съвсем не е невинно. Така че моралният предразсъдък, който съпътства успеха и неговото материално изражение, е нерелевантен, тъй като предлага всички да бъдем еднакво нещастни, бедни, примирени, глупави и некадърни. Единственият познат модел на обществено договаряне, който подкрепя свободната инциатива, предприемчивостта и личното качество, като възнаграждава различието и способностите, е капитализмът. Но той съвсем не противоречи на християнския възглед за света.

„Каква е същността на религиите? Великият стремеж на човешкия дух към най-възвишеното, най-благородното, най-съвършеното. Човешкият дух като творец и завоевател на идеалното. Великата животворна сила на Вселената. Героичният човешки дух.“

„Изворът“


Има ли друг религиозен път, освен аскетичния път? И дали единствено отказвайки се от света и преодолявайки го можем да извървим истински духовен път? Дали творчеството и предприемчивостта не са друг, отново духовен и в този смисъл религиозен път? Защото опитът за творческо преодоляване на света е опит на дръзновението. А аскетичният опит е опит на послушанието...

Един от големите руски мислители Николай Бердяев поставя въпроса така. И, без да искаме, откриваме в младата Ранд негова последователка. Няма идеологическо противоречие между таланта и Божественото. Напротив. Талантът е от Бога. Изкуството и способностите не са „светски“, гениалността не е толкова различна от качествата на самия Син Божи, успехът на една нова идея, която води до революция в своята сфера прилича на влиянието и ефекта, които е предизвикал Исус на Земята. Може да се каже, че Айн Ранд разглежда човека като продължение на Бога, като негово дете, което има правото да се опитва да го настигне. В известен смисъл нейните герои са надигнали се на пръсти свръх-човеци, но те са лишени от безскрупулното превъзходство на ницшеанския човек. Нейните протагонисти са талантливи, смели, последователни, безкомпромисни и, разбира се, преследвани, систематично скършвани, унижавани и унищожавани.

„Хауърд Роурк е издигнал храм на човешкия дух. За него човекът е силен, горд, чист, мъдър и смел. За него човекът е героично същество. Той е построил храм, вдъхновен от тази представа за човека. Храмът е място, където човекът трябва да се извиси. Той е мислил, че човек се извисява, когато не изпитва вина, когато познава истината и я постига, когато живее по най-високите критерии, не се срамува и няма причина да се срамува, когато е в състояние да се разкрие напълно под слънчевата светлина. Той е мислил, че извисяването е радост, а радостта се полага на човека по рождение. Мислел е, че сграда, посветена на човешкия дух, е светиня. Но Елсуърт Тухи казва, че този храм е паметник на дълбока омраза към хората. Елсуърт Тухи казва, че същността на извисяването е да изпиташ смъртен страх, да паднеш на колене и да пълзиш. Елсуърт Тухи казва, че най-възвишеното действие на човека е да осъзнае своята негодност и да умолява за прошка. Елсуърт Тухи е на мнение, че човек задължително има нужда от прошка.”

„Изворът”


Просперитетът не е безпринципен


Ранд непрестанно спори с ирационалността. За нея мистично-алтруистката линия на възприемане на света е изцяло ирационална и по своята същност – безпринципна. Всички онези съвети за живеене на мига, които съвременната философия и психология ни рекламират, не са в унисон с каквото и да било планиране, следване на път или идея, спазване на сбор от ценности. Съвременният човек живее ден за ден, следвайки единствено принципа на удоволствие. Днешният ден е ден на алчна полигамия, в която повечето представители на човешкия род се къпят, забравили безкомпромисното различаване на добро от зло някъде в детството. Човекът е толкова неуверен в себе си и повърхностен днес, че търси постоянно доказателство за собствената си ценност в скъпите играчки, многото сексуални партньори, голямото имущество и марките на вещите си, чрез показното и силно викане на собственото си име. Това, естествено, не е идеята на просперитета.

Съвсем не е безпринципно да следваш своето призвание, да се развиваш, да вървиш напред, да се интересуваш от своя собствен живот, цели, бъдеще. Напротив – това е единственият, познат досега, мотивиращ фактор за човека. Невъзможно е да го накараш да действа заради някой друг, или ако това се случи (например чрез благотворителност), то се случва след като човек сам е достигнал определено ниво на удовлетворение в собствения си живот. Именно въпрос на принципи е да се състезаваш сам, без да търсиш благоволението на държавници или партии, независимо от конюнктурата. Ако това, което имаш да предложиш наистина си струва, то ще намери пътя си.

Точно затова онези, които харесваме, на които искаме да подражаваме, които мечтаем да следваме, личностите, които издигаме в кумири, са именно почтените и талантливите, успелите с почтеността си, талантливи хора. Хората, постигнали успеха си сами, хората, които следват принципи, хората, които наистина могат.

„Значим симптом за моралната и интелектуалната дезинтеграция на един човек – или на една култура – е стесняването на мирогледа и целите му до свързания с конкретното диапазон на непосредствения момент. Това означава: прогресивното изчезване на абстракциите от менталните процеси на човека или от интересите на обществото. Това означава... неспособност да действа с оглед на принципи.

Днешното състояние на нашата култура може да се оцени посредством степента, до която принципите са изчезнали от обществения разговор, принизявайки нашата културна атмосфера до алчната дребнава безчувственост на препиращи се роднини, които се пазарят за конкретни дреболии, а в същото време се отказват от основните си ценности, продават бъдещето си заради фалшивата изгода на мига.“

„Капитализмът”


Просперитетът не е непременно доказателство за истинско качество


При Ранд една идея, къща, предприятие е красиво, когато е полезно. Нейните герои са утилитаристи. Те не се стремят към властта, парите или успеха самоцелно, от алчност или суета. Те се стремят към ефективното прокарване на своите възгледи, идеи и открития. Те просто са по-изобретателни, по-талантливи, по-способни от другите. И техният талант се разкрива чрез действие.

Разбира се, цялата система се съюзява срещу това движение на героите й. Посредствеността се страхува най-много от неласкаво сравнение с качеството. Качеството я изобличава.

Мнозинствата или масите по природа са по-необразовани, апатични, посредствени. Но не мнозинствата спират развитието на кадърния човек. А елитите. Елитите във всяко едно общество обичат да го управляват чрез методите на манипулация, да го довеждат до състояние на зависимост и страх. За съжаление именно елитите в книгите на Ранд спират и пречат на истинското качество, оправдавайки се с мнозинствата. Медийните магнати, съдебните заседатели, политическите фигури, модерните интелектуалци-социалисти в романите й размножават влиянието си, всявайки страх. Страхът, че онова, което можеш, обичаш или искаш може да ти бъде отнето, те прави особено податлив на манипулации и напълно зависим.

„Ако намеря работа, човек или идея, които харесвам, ще стана зависима от целия свят, всяко нещо е обвързано с всичко останало. Толкова сме обвързани едни с други. Всички сме хванати в мрежа, мрежата дебне и едно-единствено желание е достатъчно, за да паднем в нея. Пожелаваш нещо и то става ценно за теб. Знаеш ли кой се готви да ти го изтръгне от ръцете? Няма как да знаеш, но се боиш от всички. Свиваш се от страх, умоляваш и се съобразяваш с всички.“ „Изворът”


Т.е. би било неправилно да заключим, че просперитетът сам по себе си е морален, етичен или хуманен. В реалността това съвсем не е така. По-често успяват конформистите, хитреците или престъпниците. Въпросът е по-скоро принципен. Книгите на Айн Ранд призовават към принципност. Те водят битка за качеството и неговия просперитет, а не защитават просперитета като такъв.

С текстовете си Ранд дава сили на талантливите, интелигентните, предприемчивите и изобретателните представители на човечеството да извървят своя труден път, да отстоят позициите си в една директна и достойна война – сблъсъкът между умението и посредствеността. Казусът безспорно е морален, но съвсем не е защитен патетично или тезисно. Казусът се развива в чудесна и сочна литература, която не може да те остави безразличен. Романите на Ранд са философски дотолкова, доколкото оповестяват причините, поради които свободното движение на стоки и идеи – капитализмът – по своето намерение е морален. Но те надмогват философската догматика и се издигат до чистото произведение на изкуството – повествованието й е ангажиращо, изкусно, населено от убедително изградени образи и нагнетено със силни и страстни конфликти.

В книгите й свободата не се дава, тя е състояние на ума. Героите й се борят или просто действат – не защото нямат друг избор, а защото са направили своя. Те действат независимо от обществата, системата и елитите и. Защото техният живот, успех, просперитет и съдба зависят единствено от тях самите.

„Светът, който мечтаеш, може да бъде спечелен, той съществува, той е реален, той е възможен, той е твой.

Но за да го спечелиш се изисква твоето пълно отдаване, и тотално скъсване с миналото. Ти можеш да опровергаеш схващането, че човекът е жертвено животно, което се е пръкнало от удоволствието на другите. Бори се за ценността на личността си. Бори се за достойнството на гордостта си. Бори се с искрящата увереност и абсолютно справедливото познание, че Житейският Морал зависи от теб и твоя е битката за всяко постижение, всяка ценност, всяко величие, всяко добро, всяка радост, която някога е съществувала на света. Ти ще спечелиш, когато си готов да произнесеш тези думи:

Кълна се в живота ми и в любовта ми към него, че никога няма да живея заради друг, и никога няма да моля някой да живее заради мен.“

„Атлас изправи рамене