Из есето ”Консерватизмът: некролог”

Айн Ранд

Но аз искам да предупредя онези от вас, които искат да попречат на това – и особено онези, които са млади и не са готови да се предадат: нищо не е по-мъртво от мъртвороденото. Нищо не е по-безплодно от движение без цели, от кръстоносен поход без идеали, от битка без амуниции. Лошият аргумент е по-лош от неефективният: той дава сила на аргумента на противника. Половинчатата битка е по-лоша от липсата на битка: тя не свършва само с поражение, а помага и форсира победата на врага.

Във време, в което светът е раздиран от дълбок идеологически конфликт, не се нареждайте сред онези, които нямат идеология – както и идеи или философия, които да ви предложат. Не влизайте в битка, въоръжени единствено със стари лозунги, религиозни баналности и нищо не значещи общи приказки. Не се присъединявайте към никоя т. нар. “консервативна” група, организация или човек, защитаващи капитализма с който и да е от трите аргумента за вярата, традицията или греховността. Всеки доморасъл софист в който и да е селски дебат може да обори тези аргументи, и да ви обърне в бягство само за пет минути. Какво би станало с вас с подобни амуниции на световното философско бойно поле? Но вие никога не бихте стигнали до това поле – на него не биха ви чули, защото няма да имате какво да кажете.

Цивилизацията не се спасява с бягство. Светът, който загива, защото му липсват интелектуални водачи, не се спасява с празни лозунги. Смъртоносната болест не се лекува, като не обръщаме внимание на причината й.

Фактите от реалността, включващи историята и философията, не могат да се заобиколят. Капитализмът беше унищожен от етиката на алтруизма. Капитализмът се основава върху индивидуалните права, а не върху жертвата на индивида за “общественото благо” на колектива. Капитализмът и алтруизмът са несъвместими. Въпросът е или-или. Твърде късно е за компромиси, за баналности, за таблетки аспирин. Няма начин капитализмът – или свободата, или цивилизацията, или Америка – да се спаси другояче, освен чрез интелектуална операция, тоест чрез унищожаване на източника на унищожението, чрез отхвърляне на морала на алтруизма.

Ако искате да се борите за капитализма, трябва да приемете само един вид аргумент, единственият, който изобщо може да победи в спор по въпросите на морала: аргументът на основата на самоуважението. Това значи: аргументът на основата на правото на човека на съществуване, неговото неотменимо индивидуално право на собствения му живот.

Ето един цитат от моята книга “На новия интелектуалец”:

Кризата на днешния свят е морална – и може да е я реши единствено морална революция; морална революция, която да затвърди и допълни политическите постижения на Американската революция... Новият интелектуалец трябва да се бори за капитализма не като “практически” въпрос, не като икономически въпрос, а с най-основателна гордост като морален въпрос. Това заслужава капитализмът, и нищо по-малко няма да го спаси.

Капитализмът не е системата на миналото; той е системата на бъдещето – ако човечеството иска да има бъдеще. Онези, които искат да се борят за него, трябва да отхвърлят названието “консерватори”. “Консерватизмът” винаги е бил подвеждащо название, неподходящо за Америка. Днес вече няма какво да се “запази”: утвърдената политическа философия, интелектуалната правоверност и статуквото на колективизма. Онези, които отхвърлят всички основни постулати на колективизма, са радикали в буквалното значение на думата: “радикално” означава “фундаментално”. Днес борците за капитализма трябва да бъдат не несъстоятелни “консерватори”, а нови радикали, нови интелектуалци и най-вече нови, ангажирани хора на морала.


Превод: Милена Попова