Нюйоркският вестник Банър” отпечатваше всеки ден на първа страница коментар, озаглавен „Наблюдения и размишления” от Алва Скарет. Надежден източник на информация и идеи, колонката формираше общественото мнение в малките градчета из цялата страна. Преди години в нея бе публикувано прословутото изречение: „Всички ние ще се чувстваме далеч по-добре, ако забравим екстравагантностите на нашата капризна цивилизация и обърнем повече внимание на онова, което диваците са знаели много преди нас: да почитаме майка си.” Алва Скарет беше ерген, натрупал два милиона долара, отличен играч на голф и главен редактор на вестниците на Уайнънд.

Именно Алва Скарет измисли кампанията срещу условията на живот в бедняшките квартали и срещу „хищните собственици”. Публикации на тази тема излизаха в „Банър” в продължение на три седмици. Тези кампании бяха любими на Алва Скарет, защото привличаха читателите с човечността и социалните си поуки. Бяха подходящи за неделни притурки, илюстрирани с момичета, които скачат в някоя река, а полите им се повдигат доста над коленете. Тиражът се увеличаваше. Разобличените едри собственици, притежаващи цели квартали край Ийст Ривър, изпаднаха в неловка ситуация. Тези “акули” отказваха да продадат кварталите на безлична фирма за недвижима собственост, но в края на кампанията отстъпиха и ги продадоха. Никой не можеше да докаже, че фирмата за недвижима собственост е притежавана от компания, притежавана от Гейл Уайнънд.

Вестниците на Уайнънд имаха нужда от редовни кампании. Току-що бе завършила кампания за модерната авиация. В неделната притурка на Списание за семейството имаше научни статии за историята на авиацията, илюстрирани с чертежи на летящи машини от Леонардо да Винчи, снимки на най-новия бомбардировач и рисунка на Икар, гърчещ се в алени пламъци, със синьозелено голо тяло, жълти восъчни крила и пурпурен дим. Имаше и рисунка на прокажена вещица с огнени очи и кристална топка, която през 11-ти век предсказала, че човекът ще полети, както и на прилепи, вампири и върколаци.

Организираха състезание по авиомоделизъм, открито за момчета под десетгодишна възраст, след като изпратят по пощата три абонамента за Банър. Гейл Уайнънд имаше лиценз за пилот и летя сам от Лос Анджелис до Ню Йорк, отбелязвайки континентален рекорд за скорост с малък самолет, построен специално за случая за сто хиляди долара. Беше направил малка грешка, изчислявайки как да стигне до Ню Йорк и се принуди да кацне на каменисто пасище; беше кацане, от което да ти настръхнат косите, но изпълнено безпогрешно; случайно в околността се оказаха цяла група фотографи от Банър. Гейл Уайнънд бе излязъл от самолета. Всеки ас в летенето би се разтреперил от преживяното. Гейл Уайнънд застана пред фотоапаратите. На ревера на пилотското му яке имаше изрядна гардения. Вдигна ръка за поздрав, с цигара между двата пръста, които не трепваха. Попитаха го какво е първото му желание след приземяването. Той отвърна, че иска да целуне най-хубавата жена сред присъстващите, избра най-старомодно облечената бабичка в множеството, наведе се и я целуна тържествено по челото, обяснявайки, че тя му напомня за майка му.

По-късно, в началото на кампанията за бедняшките квартали, Гейл каза на Алва Скарет:

Действай. Изстискай от тази история максимума, на който си способен. – После замина на околосветско пътешествие с яхтата си, придружен от очарователна авиаторка, на която подари трансконтиненталния си самолет.

Алва Скарет започна да действа. Един от ходовете му в кампанията бе да възложи на Доминик Франкън да проучи състоянието на жилищата в бедняшките квартали и да събира човешки истории. Доминик Франкън току-що се беше върнала от лятна ваканция в Биариц. Тя винаги излизаше в отпуск за цялото лято. Алва Скарет я пускаше, защото тя беше сред неговите любими служители, защото го озадачаваше и защото той знаеше, че тя може да напусне работата си, щом пожелае.

Доминик Франкън отиде да живее за две седмици в малко таванско помещение на петия етаж, с единствен прозорец на покрива, в сграда с евтини жилища в Истсайд. В стаята й нямаше течаща вода. Готвеше си сама в кухнята на многобройно семейство на долния етаж; ходеше на гости на съседите, вечер сядаше на площадките на пожарните изходи и ходеше на долнопробни филми с момичетата от квартала.

Носеше овехтели поли и блузи, в които необичайно крехката й фигура придобиваше изтощен и недохранен вид. Съседите решиха, че е туберкулозна. Но тя се държеше така, сякаш се намира в салона на Кики Холкъм – със същото хладно спокойствие и самоувереност. Търкаше с четка пода на стаята си, белеше картофи, къпеше се в метална вана, пълна със студена вода. Справяше се безупречно, макар че никога не бе правила такива неща. Беше оправна, уменията й бяха в пълен контраст с външния й вид. Не се чувстваше неловко в новите условия. Отнасяше се към бедняшкия квартал със същото безразличие, както към салоните за приеми.

Двете седмици изтекоха. Тя се върна в луксозния си апартамент на последния етаж на хотел край Сентръл Парк. В Банър започнаха да излизат статиите й за живота в бедняшкия квартал – безпощадни и потресаващи.

Отиде на официална вечеря. Смаяни гости я засипаха с въпроси: “Скъпа, наистина ли вие написахте тези неща?”, “Доминик, наистина ли живяхте там?”

- О, да - отвърна тя. Завъртя лениво ръката си под смарагдовата гривна, която бе твърде широка и тежка за тънката й китка. – В притежаваната от Вас сграда на Източна Дванадесета улица, господин Палмър, канализацията се запушва през ден и залива двора. На слънчевата светлина водата се оцветява в синьо и мораво, като дъга. В квартала, който вие стопанисвате от името на компанията Кларидж, господин Брукс, са помещенията с най-красивите сталактити, изникващи по таваните – продължи тя, свеждайки златокосата си глава към букетчето бели гардении, красящо роклята й. По матовите листенца на гардениите проблясваха водни капчици.

Поканиха я да говори на събрание на социални работнички. Събраха се много хора с войнствени радикални настроения, начело с най-изтъкнати жени от тази сфера. Алва Скарет беше много доволен.

Иди, детето ми – каза той, – и действай без колебание. Трябва да спечелим социалните работнички на наша страна.

Тя се изправи на трибуната в задушната зала. Погледна към морето от лица, чиито изражения открояваха по отблъскващ начин собствените им добродетели. Заговори с равен, неизразителен глас. Говори дълго. Разказа им следното:

Семейството в задния апартамент на първия етаж въобще не си плаща наема, а децата не ходят на училище, защото нямат дрехи. Бащата има лична сметка в заведението за контрабанден алкохол на съседния ъгъл. Той е в добро здраве и има хубава работа... Семейството на втория етаж току що си купи радиоапарат за шестдесет и девет долара и деветдесет и пет цента в брой. Във фасадния апартамент на четвъртия етаж бащата не е работил нито ден през живота си и няма никакво намерение да работи. Имат девет деца, за които получават помощи от общината, а жената е бременна с десето”.

Щом свърши, в залата се разнесоха няколко гневни ръкопляскания. Вдигна ръка и каза:

Няма нужда да ръкопляскате. Не очаквам аплодисменти. – Попита учтиво: – Има ли въпроси?

Нямаше.


Превод: Божидар Маринов