ЗА НОВИЯ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ


Връзката между разума и морала е реципрочна: човекът, който приема ролята на жертвено животно, няма да постигне увереността в себе си, необходима, за да отстоява валидността на ума си, а онзи, който се съмнява във валидността на ума си, няма да постигне самоуважението, необходимо, за да отстоява ценността си като личност и да открива моралните предпоставки, които правят възможна ценността на човека.

Интелектуалците споделят вината на философите. Интелектуалците – всички онези, чиито професии се занимават с „хуманитаристиката” и изискват солидна философска основа – от доста време знаят, че тази основа не съществува. Те знаят, че функционират във философски вакуум и че валутата, която пускат в обращение, е без покритие и някой ден ще се провали, съсипвайки културата.

Алтруистичният морал на Шамана – моралът, заклеймявaщ всички онези, които постигат успех или радост на земята – даде на интелектуалците средствата, с които да превърнат затварянето на очите в добродетел. Той им даде оръжие, което обезоръжи техните жертви; даде им автоматичен заместител за самоуважението и възможност за незаслужен морален ръст. Те се обявиха за защитници на бедните от богатите, праведно слепи за факта, че силата, действаща в случая, вече не е силата на грубите мускули, а е силата на човешкия ум.

Интелектуалците все още повтарят, вече не по убеждение, а механично, че нарастването на държавната власт не е намаляване на свободата; че исканията на една група за незаслужен дял от дохода на друга група не е социализъм; че нарушаването на правата на собственост няма да повлияе върху никакви други права; че човешкият ум, интелигентност, съзидателна способност са „природен ресурс” (като мините, горите, водопадите, биволските стада и националните паркове), който държавата трябва да присвои, да го субсидира и да се разпорежда с него; че бизнесмените са егоистични автократи, защото се стремят да запазят свободата, а „либералите” са истинските бранители на свободата, тъй като се борят за по-голям държавен контрол; че фактът, че се свличаме по нанадолнището, което е довело до разруха всяка друга страна, не значи, че и ние ще стигнем до разруха; че диктатурата не е диктатура, ако никой не я нарича с това абстрактно име; и че никой нищо не може да направи така или иначе.

Вече никой не вярва в нищо от това, но никой не се противопоставя. За да се противопоставиш, трябва да имаш твърд набор от принципи, тоест философия.

Ако Америка загине, причина ще бъде интелектуалният й банкрут.

Колективизмът като социален идеал е мъртъв, но капитализмът все още не е открит. Той не боже да бъде открит от психо-епистемологията на шамани и атиловци – а бизнесменът се мъчи да забрави, че някога го е познавал. Това е неговата вина.

Зародили се като най-храбрата класа в историята, бизнесмените постепенно се смъкнаха до положението на хора, мотивирани от хроничен страх - във всички социални, политически, морални, интелектуални аспекти от съществуването им. Тяхната публична политика се състои в успокояване на най-големите им врагове, умиротворяване на най-жалките им нападатели, опити за сприятеляване с онези, които искат да ги съсипят, наливане на пари за издръжка на леви издания и „либерални” политици, назначаване на отявлени колективисти за ръководители на връзките им с обществеността и след това огласявайки – в речи по банкети и в реклами на цяла страница – на социалистически декларации, че безкористната служба на обществото е единствената им цел, и на алтруистични извинения за факта, че все още задържат два-три процента от печалбата от своите предприятия на стойност десетки милиони долари.

Именно сред този унил сив вакуум трябва да пристъпят Новите интелектуалци – и трябва да се противопоставят на онези, които боготворят гибелта, покорността и смъртта, с нагласа, която най-добре може да се изрази чрез една парафраза на античния поздрав: „Ние, които няма да умрем…”.

Кои ще бъдат Новите интелектуалци? Всеки мъж или жена, които искат да мислят. Всички онези, които знаят, че човешкият живот трябва да се води от разума, които ценят своя живот и не са готови да го принесат в жертва пред култа към отчаянието в днешната джунгла на цинично безсилие, така, както не са готови да жертват света заради Тъмните векове и управлението на тираните.

Новият интелектуалец ще бъде човекът, който с делата си оправдава своето название: човек, воден от интелекта си – а не зомби, ръководено от чувства, инстинкти, пориви, желания, прищевки или откровения.

Новият интелектуалец ще представлява събирането на близнаците, които изобщо не е бивало да бъдат разделяни: интелектуалецът и бизнесменът. Той може да дойде измежду най-добрите – тоест най-рационалните – хора, които вероятно все още съществуват и в двата лагера. На мястото на механичния Шаман и инертния Атила този съюз ще породи два нови типа: практичният мислител и философски настроеният бизнесмен.



Превод: Милена Попова

2